OLED (organic light-emitting diod) дисплеите са сравнително нова технология. Те съдържат органично вещество, което излъчва светлина. Ето защо OLED дисплеите не се нуждаят от задно осветяване (което е нужно при LCD-тата). Това означава, че те са по-лесни за направа, по-евтини и по-ефективни откъм енергия от LCD-тата и дори могат да бъдат прозрачни и гъвкави.
Има два вида OLED дисплеи – PMOLED и AMOLED – съответно Passive Matrix (PM) или Active Matrix (AM). Разликата е в начина им на функциониране.
При PMOLED картината се получава чрез управление на колонки и редове. При активиране на даден ред и дадена колонка пикселът, в който те се пресичат, се активира и излъчва светлина. В даден момент от времето може да бъде светещ само 1 пиксел. Ето защо включването и изключването на отделните пиксели трябва да става изключително бързо. Управлявайки отделните пиксели се получава изображението. PMOLED дисплеите са сравнително лесни за направа и евтини, но размерът им е ограничен (на практика – до 3 инча). Първите OLED продукти на пазара бяха точно PMOLED-и, в това число MP3 плеъри и панели на радиа за автомобили. Те обикновено (или поне в повечето случаи) показваха един или два цвята.
AMOLED дисплеите започнаха да се появяват през 2007 и 2008 година. При тях всеки пиксел се контролира поотделно. Ето защо AMOLED дисплеите са по-сложи за направа от PMOLED-ите, но пък са изцяло цветни и могат да достигнат много по-големи размери. Има дори прототипи на 40 инчови AMOLED дисплеи. Между другото те са и по-ефикасни откъм консумация на енергия от PMOLED-ите. AMOLED екраните се срещат в мобилни телефони, цифрови фотоапарати, видео плеъри и дори AMOLED телевизори.
PMOLED дисплеите все още са често срещани. Всъщност в световен мащаб се произвеждат повече MP3 плеъри с PMOLED дисплеи, отколкото с LCD дисплеи. За по-големите устройства обаче, AMOLED е технологията на бъдещето.
Източник: http://www.oled-info.com
“””
